Crear en Salamanca se complace en publicar por vez primera cuatro textos de la poeta Araceli Sagüillo, traducidos al búlgaro por la poeta, traductora e hispanista Violeta Boncheva. Nacida en Palencia, Araceli Sagüillo es la coordinadora del reconocido ámbito cultural “Los viernes del Sarmiento”, que se celebra semanalmente en Valladolid y que ya suma más de 2000 actos literarios. Tiene publicados una decena de poemarios, como La charca de los lirios (1994), Mujer (1996), Tiempo de silencio (1999), Las voces (2003), el poema dramático En la alameda (2004), El ático vacío (2009), Treciembre existe (2011) o Las Moiras (2016), entre otros. Su poesía ha sido traducida al italiano, croata, árabe y  portugués.

 

 

ARACELI SAGÜILLO / АРАСЕЛИ САГЮИЛО

 

 

 

 

NUNCA FUE MAS DÓCIL MI PLUMA

 

A la hora de escribir, 

desbordada como un río, salpica

y me llena de sarpullidos extraños.

 

Sigo comiendo luceros 

y tragando lunas, sueño y vivo,

amores desnudos, se pierden,

entre el color de la carne.

 

Ataré como pueda los días

al tacón de mis zapatos,

y perderé el tiempo entre mi pelo

y mis hombros.

 

El tiempo perdido será culpa mía,

en realidad no hice nada por vosotros.

Nada. 

 

Me arrepiento de haber derrochado

hasta el último minuto.

 

 

 

 

НИКОГА НЕ Е БИЛО ТОЛКОВА ПОКОРНО ПЕРОТО МИ

 

В  часа, когато пиша,

отприщена като река съм, която пръска

и ме изпълва със странни изблици.

 

Не спирам звездички да поглъщам

и преглъщайки луни, сънувам и живея.

Голи любови се губят

между цвета на плътта.

 

Ще завържа, както мога, дните

за токчето на моите обувки

и ще потъне времето между косата ми,

и моите рамене.

 

Съжалявам, че пропилявах всичко,

до последната минута.

 

 

 

 

AMANECER

 

Cualquier momento queda atrapado

entre las garras de un abrazo estremecido,

nadie quiere ser culpable, solo el destino

es el ceniciento de todas las sospechas.

 

…Se tejen las horas bajo la desnuda

sombra de los pinos, y se cubre el paisaje

con un aire de páginas desnudas,

el amenazador viento intenta llegar hasta donde Dios

quiere que llegue.

 

Las eternas mareas del mundo se fundirán

con la algarabía de un nuevo amanecer,

traspasarán las entrañas de la tierra

que estarán tamizadas de besos y de niebla.

 

En ese paréntesis entrecortado de silencio,

el vaivén increíble del último a dios.

Es cuando hacemos planes escondiendo

la nostalgia  entre los cinco sentidos.

 

Y escribimos palabras que llenen 

y dejen que el tiempo atisbe 

ese rayo de luz, 

antes que del lugar se aleje.

 

 

 

 

РАЗСЪМВАНЕ

 

В някакъв миг остава уловено

между лапите на една прегръдка разтърсваща

и никой не иска да е виновен,

само съдбата е извън всички подозрения.

 

Преплитат се часовете

под голата сянка на боровете

и се покрива пейзажът с въздух

от голи страници,

заплашителният вятър се опитва да пристигне

до там, до където Бог пожелае да иде.

 

Вечните приливи и отливи на света

се сливат с шума на едно ново разсъмване,

ще прескочат глъбините на земята,

които ще бъдат прецедени през целувки

и мъгла.

 

В тази скоба, клъцнато от тишина, е

невероятното люлеене на последното „сбогом“.

Това е, когато правим планове,

скривайки носталгията между пет сетива.

 

И пишем думи, които отвътре изпълват

и оставят времето да проследи внимателно

този лъч светлина,

преди да се отдалечи към своето място.

 

 

 

 

LAS VIEJAS COSTUMBRES

 

Se mecen como las aristas

de los juncos del río.

alguna sonrisa habrá 

entre viejas costumbres.

 

Reviviremos el tiempo ya avanzado,

recordando en silencio nuestra Historia.

 

Descenderemos por el Arambol hacia el vacío,

contemplando las piedras una a una.

Y seremos los únicos supervivientes.

Jugando a vivir.

 

…Y seguiremos atrapados entre tapias de barro

entre charcos de lirios, aceptando morir

siempre con los ojos cerrados,

hasta que el exilio llegue.

 

Donde la última piedra blanca

sea la verdad, que se termina.

 

 

 

СТАРИТЕ НАВИЦИ

 

 

Люлеят се, като точка на докосване

на две речни лодки и

някаква усмивка ще се появи

между старите навици.

 

Ще преживеем времето, вече напреднало,

спомняйки си в тишината

нашата история.

Ще се спуснем през Арамбол към нищото,

съзерцавайки камъните един по един

и ще бъдем единствените оцелели,

играейки живота.

 

И ще продължим, уловени между късовете кирпич,

между локвите с перуника, приемайки да умрем,

винаги със затворени очи,

докато изгнаничеството дойде неизбежно.

 

Където последният бял камък

да е истината, която свършва.

 

 

 

 

ENCUENTROS

Para Jacqueline y Alfredo

 

Gracias a la imaginación

tenemos encuentros con pueblos 

de distintas razas y otras culturas,

nuestra mente se llena de interrogaciones

y se termina buscando el tacto

de unas manos donde apoyarse.

 

Existen países donde el sol

no debe dejar de brillar.

Cielo y tierra se funden cada día,

en un abrazo,

donde en el aire queda grabado.

 

Nos envuelve ese paisaje desbordado,

esperando la voz que nos conforte,

siempre descubriendo sus significados.

 

…Y la mirada se pierde, entre la sombra

y la luz de sus desiertos.

 

Descubrimos esos emblemáticos

Países,

donde se esconde la 

la voz de sus Poetas.

 

 

 

 

СРЕЩИ

        На Жаклин и Алфредо

 

Благодарение на въображението,

имаме срещи с народи

от различни раси и други култури,

и мисълта ни се изпълва с въпроси,

завършвайки в търсене да докоснат

 ръцете, които да станат твоя опора.

 

Съществуват страни, където слънцето

не бива да спира да сияе.

Небе и земя се сливат всеки ден

в една прегръдка,

която остава гравирана във въздуха.

 

Ще ни обгърне този пейзаж невероятен,

очаквайки гласа, който ни утешава,

търсейки винаги неговите значения.

 

…И погледът се губи между сянката

и светлината на неговите пустини.

Ще открием тези емблематични страни,

където се крие гласът

на техните поети.

 

 От испански: Виолета Бончева

 

 

 

Violeta Boncheva, poeta, narradora e hispanista búlgara. Ella vive en su ciudad de nacimiento, Stara Zagora y desde allí ha versionado la poesía de Pedro Salinas, entre otros. Boncheva es miembro de la Unión de los Escritores Búlgaros y embajadora de Bulgaria del movimiento Poetas del Mundo, y ha publicado cinco libros de poesía y tres de prosa. Una parte de su obra está traducida al español, francés, catalán, sueco, inglés, alemán, etc., y publicada en México, Francia, España, Suecia, Argentina, Chile…

 

 

La poeta y traductora Violeta Boncheva